Книгата Урантия, публикувана за пръв път от фондация "Урантия" през 1955 г., е била предоставена от небесни същества като откровение…
за нашата планета, Урантия. Авторите на Книгата Урантия ни разказват за произхода, историята и съдбата на човечеството, а също и за нашата връзка с Небесния Отец. Те представят уникално и вълнуващо изображение на живота и учението на Иисус. Те откриват нови перспективи на времето и вечността за човешкия дух и предлагат нови подробности за нашето възходящо пътешествие в една приятелска и внимателно управлявана Вселена.Книгата Урантия предлага ясна и стройна система, която обединява науката, философията и религията. Хората, които четат и изучават книгата, вярват, че Книгата Урантия е в състояние да даде значителен принос към религиозното и философско мислене на хората от цял свят.Книгата Урантия не е нова "религия". Тя се основава на религиозното наследство от миналото и настоящето, насърчавайки личната, жива религиозна вяра.Читателите по целия свят споделят, че четенето на Книгата Урантия ги докосва дълбоко, а често и променя живота им. Книгата вдъхновява хората за постигане на нови нива на духовно израстване и засилва чувството им за ценността на човешкия живот.Насърчаваме ви да се присъедините към читателите на тази Книга и да откриете за себе си нейното облагородяващо въздействие.
Галати Мамертино е малко планинско селце, сгушено сред полите на планината Неброди, от чиито стени блика история: и това е…
само една малка част от тази история, която "Късче от рая" ни кара да съпреживеем. Посредством двадесеттте разказа, изпъстрени с действителнигерои, опияняващи аромати и антични вкусове авторът обрисува една фреска от своята младост, като влага разумна доза фантазия и реалност. Докато четем страниците, можем да усетим слабия глас на Юга, приглушен от вцепенението, породено от примирението и тъгата, но и задъхващ се от любовта по едно отминало време, към една бедна и окървавана земя, изнемощяла и ранена от бича на бедността, неправдата и емиграцията, но винаги жива в спомените на хората, които са я напуснали. Именно този спомен засяда в душата и сякаш иска да образува емоционален свръхбагаж, който кипи и се разлива под формата на думи, мисли и образи за едно време, за един ден или за един миг, които са били изживени и които все още успяват да предизвикат вълнение.